(Чети-минеи на Св. Димитрий Ростовски)

Той живя по времето на персийския цар Издигерд (399-420) и обръщаше в Християнството мнозина персийци - езичници. След време беше обвинен за това, хванаха го и го подложиха на жесток побой. После го затвориха в тъмница, където остана 2 години. Един грък, изпратен в персийския царски двор, разбра каква участ е постигнала св. Вениамин и помоли царя да го пусне. Царят се съгласи, но при условие светецът да обещае, че няма да обръща персите в Християнската вяра. Тогава гръкът даде такова обещание от лицето на св. Вениамин, но той щом чу за това, каза:

    - Не е възможно да помрача тази светлина, която приех в светото Кръщение! О, за какви велики мъчения е достоен онзи, който е скрил дадения му талант, както и този, който умишлено скрива Евангелското учение!
    Царят не изтърпя да слуша тези думи и заповяда да подострят 20 спици и да ги забият под ноктите на ръцете и нозете на светия мъченик. Но той всичко търпеше и не го считаше за страдание, а за радост. Тогава царят се разяри и заповяда да му наложат още по-жестоки мъчения. Накрая прободоха тялото му с един грубо издялан кол и в това мъчение светият Христов воин предаде душата си на Господа (в 421 г.).