(Чети-минеи – Св. Димитрий Ростовски)

Св. Сарвил живя по време на царуването на Траян (98-117) и отначало беше идолски жрец в Едеса, а след това, научен от един благочестив християнски епископ, прие св. Кръщение заедно със сестра си Вивея.

Някои езичници го обвиниха пред Едеския градоначалник Лисий, че изповядва Християнската вяра, отведоха го на съд и го биха с тояги. Пред това нечестиво съдилище светецът с твърдост изобличаваше управителя и доказваше суетността на езическите богове. Тогава разяреният мъчител заповяда седем пъти да го разтягат на един специално приготвен уред за измъчване, и при това всеки път го биеха с волски жили, стържеха го с железни гребени и го обгаряха със свещи. Но светият мъченик се помоли на Бога и Господ облекчи неговите страдания. После мъчителят заповяда да забиват гвоздеи в главата му. Щом чуха това, стоящите наоколо хора потръпнаха от ужас. Тогава Вивея, сестрата на св. Сарвил, изповяда открито, че и тя е християнка. Нечестивите и нея подложиха на мъчения, и я хвърлиха в тъмница. После, озверени от злоба, одраха кожата на св. Сарвил, но той и след това още беше жив. Накрая отсякоха главите на двамата Христови мъченици и така те завършиха своя подвиг и предадоха душите си на Господа. По-късно християните взеха телата им и благоговейно ги погребаха.